- Супер! Ще поливаме роклята на булката!
- Каква рокля, каква булка, какви пет лева, май сте доста напред.
- Дааа и сега продължаваме. Обаче има нужда от допълнително. Що не дойдеш, вземи водка и нещо. За парти сме винаги готови, пък и две жени сами не върви.
- Щом трябва, хайде до след малко.
Слагам първата тениска, която ми се появява пред очите, портфейла, цигарите и естествено – водката. Появявам се в критичния момент- от старата бутилка има няма 50 грама. Разливаме и започваме лафа.
- Ти ще седнеш между двете на този диван.
Партито едва сега започва, а е сряда вечер, 12:40. По-точно, вече е четвъртък. Едната трябва да става в 6, другата в 8, а аз в 7, но в другия край на София.
——–
Чудя се защо се получава така. Когато съм със сериозно гадже нещата са по-скоро нормални, до колкото може да има нещо нормално около мен. Когато съм сам, обаче, всичко се обръща на 180 градуса. Този, който казва "Не", се сменя с друг, който казва "Защо не". Моят личен живот е мечта за половината и кошмар за другата половина мъже. Както ми вика един приятел- "Какво да правиш бе, като си ерген се възползваш на макс! Иначе какво- да се прибереш в петък вечер и да гладиш пердетата за да бъдеш одобрен от тези, които нямат избор?"
Та, да, не се оплаквам. Бих искал ситуацията да е малко по-различна, но за сега това просто няма смисъл. Когато няма възможности за нещо сериозно трябва да се използват възможностите за нещо несериозно, защото колкото и повтарящо да започне едно нещо да ти се струва, все пак е по-добре от бездействие.
——–
Днес се появявам на работа с час закъснение. Колежката идва и тя със закъснение колкото мен. Шефа ни гледа и се смее като и вика:
- Добре де, ти учиш. Ама той какво е правил?
Аз се включвам:
- Две жени, водка, парти преди сватба…
- Ооо, ти пак hardcore.
- Always hardcore, момчета, не сте ли го разбрали! Другите говорят, аз правя 